Branching Notes

  Пролетно време, дъжди. Да вали е друго, по-мръсно. Дъжди!  Събира бистри локви езера. Надъждени треви и котки. Дъжденето е кротко,  плавен натиск,  всичко пие вода. Дъжденето е търпеливо, мудно. Всичко в мен става бавно, лениво. Спи ми се, а денят тъкмо започва, има поне десет неща да избегна още поне три да понеса, а аз лежа между два слоя одеяло, попивам до тежест топлина. Ще чакам да мине дъжденето, да мине ден. Изтрих току-що думата планове,  още две подли с дъх на тревожност. Почти тихо е, чувам стомаха си, улука отвън, тихия бръм електричество.  Времето се маха,  няма дори тънка възможност  да разлепя гръбнак от матрака. Холът е зала. Аз слушам симфония, дъжденето, кучешки лай гуми разделят вода по асфалт,  на съседите стъпките,  зад стената, смущаваща кашлица. Гладна съм! всяка дума се стапя в глада.