Аааааа...

 Викането е като да пуснеш водата на всички лайна, които ти е натрупал деня, месеца, годината или изобщо някой в живота.

Да се развикаш е чисто нещо, изчиства нещо със замах.

Сега, викането е отречено!

Виждам хора, които отиват на специялно място да викат- на скала, в гората, на поляна

и те не викат с думи, както си трябва, а реват като диви мечки. 

Друго си е, да се развикаш в кухнята на тъпата мивка, която не ще да спре да капе

 или на оня скапан буркан, който трябва да отвориш ТОЧНО СЕГА! 

Да се развикаш на някой, който просто ти противоречи от чист инат или тъпотия.

Абе просто да се развикаш. 

Сега, всички са изведнъж много чувствителни към викането,

иначе си надуват радиото в колата и търпят бормашините в осем сутринта в скапания блок,

но недай Боже ти да им викнеш. 

Викането е привързано към личността. 

Не става въпрос за силата на звука, а за личността.

Само истерик и простак вика!

Това не е човек, на който му е дошло до гуша, не,

това е човек, който не брои до десет, явно не знае как.

Не е и този, който иска най-накрая да го чуят, не,

това е някакъв тъп човек.

Да идеш да викаш на точно място, точно време, на нищото- ААААА...

ей това е тъпо!