скапаният асансьор

 Целите, източника на репресия към всичко в мен.

Започвам да ги мисля целите, от старт до край.

Не катеря стълбите към целите, 

 качвам се в задимения си асансьор на ум.

Асансьорът е опасно място, тясно, често мръсно пък и доста страшно.

Все пак виси на няк'ви две въжета и спира ако токът спре.

Рядко, но стават фалове и накой може да умре!

Защо не качвам стълбите?

 По-лежерно е това изкачване

като се задъхаш, спреш, оглеждаш се, пак тръгваш,

а и имаш спомен от самото качване.

Но скапания асансьор работи всеки път.