May it be

 Пролетно време, дъжди.

Да вали е друго, по-мръсно.

Дъжди! 

Събира бистри локви езера.

Надъждени треви и котки.

Дъжденето е кротко, 

плавен натиск, 

всичко пие вода.

Дъжденето е търпеливо,

мудно.

Всичко в мен става бавно, лениво.

Спи ми се, а денят тъкмо започва,

има поне десет неща да избегна

още поне три да понеса,

а аз лежа между два слоя одеяло,

попивам до тежест топлина.

Ще чакам да мине дъжденето,

да мине ден.

Изтрих току-що думата планове, 

още две подли с дъх на тревожност.

Почти тихо е, чувам стомаха си,

улука отвън, тихия бръм електричество.

 Времето се маха, 

няма дори тънка възможност

 да разлепя гръбнак от матрака.

Холът е зала.

Аз слушам симфония,

дъжденето, кучешки лай

гуми разделят вода по асфалт, 

на съседите стъпките, 

зад стената, смущаваща кашлица.

Гладна съм!

всяка дума се стапя в глада.