Нахално

 Триумфално е да безделничиш в понеделник.

Да безделничиш в делника, който е подлудил всички, захапали свойте задачи,

да гледаш отминаващите автобуси без ник'ва тревога, защото няма къде да ходиш.

Триумфално е и кафето, което пиеш в десет и двадесет и четири с едничката мисъл,

че може да пиеш още едно.

Часът е без значение, ти си без планове.

Абсолютен триумф е, да гледаш красивата сутрин с огряни от слънце тераси

на блоковете, останали тихи.

 Ключът на чужда врата е щракнал от външната страна, а ти си си спял.

С бърз ход са се борили с часовника хиляди хора още по тъмно.

Победоносно можеш да разходиш кучето си по обед. 

И знам, това предизвиква гореща ненавист у много народ,

но аз всъщност говоря за лична победа.

Тя дори не бе видима,

тя отне време, хабене и мразене.

тя бе немислима, беше провал, нещо горчиво и лично смаляващо. 

Остро и шумно съм съдила всеки безделник в понеделник или кой да е делник.

 Празнувам победа над всичко отгоре, над "трябва".

Това е велика промяна, наблюдаема и щипещо реална.

Това е благодарност към живота, към Нея, към Бог.

Ей това простичко нещо, да нямаш план за неотменимия делник.

Да не съм в точен час, никъде,

да не е шибан всеки понеделник.