Аз съм хляб за редактора

 Понякога пиша с грешки.

Една жена ми каза, че по това си личали хората, които не четат.

Аз казвам, че по това нищо не си личи.

Като отворя шкафа с извинения излизат много:

че бързам,

че не ми пука,

че мисля по-бързо, отколкото пиша

или че пиша по-бързо отколкото чета

или че не мисля, когато пиша.

Истината е, че мразя да редактирам.

Мразя да препрочитам написаното веднага,

защото зад този прочит дебне съмнение,

дебне редакцията на мисъл, която е дошла

както е дошла. 

А на тази жена, бих казала, че по това, може би, си личат хората, които пишат.

Мисля за идеи, не за правопис,

мисля за образи, ритъм, емоция.

Мисля и за тази жена, колко е чела,

сигурно много.