May it be

 Исках да плача за всички жени,

да плача с тях, за тях.

Плач от завист, от любов от мъка.

Това, преди да ги видя наистина.

Аз, жената в плач по другите жени...

Аз на осем, на осемнадесет и тридесет и осем

 въртейки се в кръгове от яд и мъка

по тях, за тях.

Като на чужд помен, отделна и разделена от тях.

Аз не-жената, плачех, сривах се на пода, съвземах се от 

глух удар в слепоочието на празнотата.

Аз, не-човекът.

Преди да ги чуя в гръб да се смеят, свили пръсти около цигара.

Преди да видя цвета им, цвят на вино и слънце през чашата.

Преди да стъпят в дома си и след това.

Колко са приказни, колко чудни и странни.

Преди да чуя коклко смях има в тях, в мен, в общата болка.

Смях, звънък и стъклен се търкаля по улиците, по балконите...

зад ей тази врата.