Нарочно

 Нарочно сме станали граждани.

Нарочно, да носим по-хубави дрехи.

Да са ни по-стъклени чашите и по-крехки душите.

Нарочно измерваме улици с превзета походка

и селски тревоги отвътре.

Нарочно сме граждани в свят в който ни

трябват все повече ниви.

Нарочно тропаме с токчета, катерим етажи и 

имаме кабелна.

Нарочно перем със белина за цветно сърцата си.

Нарочно сметливо мълчим-

да не сме  ня'кви селяни!

Нарочен е опита вял да идем на вилата,

на балкона- градината.

Нарочни хора в нарочния град.

Лишихме се плътно, зазидано от целия свят,

от ядене, от въздуха, от звезди издълбани

в небе дето грее в децата ни!