Ума ми е сладкарница!

 Набързо надрастнат климат.

Аз съм Човек със захарница-

където и да отмина, расте въпрос.

Скелетът ми се огъва под съмнителен ъгъл от изкачването.

Край на анимационните думи-

Тихо!

Водите в мен не влачат толкова много боклук тези дни,

а доуспиването на ума ми,

ме кара да се протегна като котка

върху зелен диван в слънчев следобед.

04.08.24.