Циганско лято

 Изстина въздуха с дългия дъжд на септември.

Ситен и тих.

Разкаля пътеките, поеме си дъх,

после разгонва ятата завинаги.

Като свит разказвач в ъгъла,

в чийто разказ унесен заспиваш за миг.

В такъв дъжд мисля за супа и печена тиква.

След него идва мохерът, вълна и топли чорапи.

Всеки мирис на летни огньове е друг - 

печени чушки, пепел и люто.

Питомни, лични пожари,

как си миришат на вкъщи.

Дългият дъжд на септември

мокри носовете на моите обувки.

По-рано е тъмно,

 по-дълго е тихо.

10.09.24