Лама

 Един от онези дни в които искам да тръгна на стоп за Андите.

Един от онези дни, в които искам да стигна там с шапка и пончо, и да стрижа лама срещу храна.

Всичко е наред в Андите!

Един път, гледах испански филм за младо момиче е дето пасеше лами, живота го преби от умора рано-рано.

Понякога искам да съм нея, през целия страх в планината с тия лами.

Искам да се отплесна в нещо, нали знаеш...все да ти е в ума.

Хората като говорят, да не ги чувам и да пресичам улици в унес, на магия.

Ако не това, поне умората от пашата на лами да ме храни.

Всяка сита лама ще е по-смислена от този свят.