Стой там!

Когато всичко е много по-трудно,

се отлепям от пода за миг.

Изведнъж пропълзяла усмивка сякаш ме прави прозрачен, амбивалентен и лек.

Ушите ми натъпкани с мъхове, чуват всеки звук чудно далечен и мек.

Точно преди да се върна обратно, 

набързо сглобен вътре,

не летял, полу-човек.

плувам в етер и светло, и въздух..

Точно тук! 

В този отсег от време, трудното става на точка,

става безкрайно малък обект.

16.03.24