Среща

За мен не знаеш нищо хубаво,

а аз явно,

 не излъчвам достатъчно срам.

Аз пък знам, че следиш моя напредък

много по-често от

"напоследък".

Не е добре!

Тук, трябва да се оправдая

и не бива да е нищо глупаво,

нищо скалъпено,

нищо различно от верен порядък.

Всичко чуто, казано, видяно 

дори мислено в моя посока, 

да е все пак неистина,

да ме отцепи от посредствен упадък.

А ти се усмихваш, 

пред всичката работа,

която си оставил на мен? 

Спи ми се, пред толкова работа.

и стомахът ми се обърква от много сърказъм,

който сдържам.

По принцип е кофти приет.

И така си стоим, а имаше какво да си кажем,

 но ти знаеш.

Така че..

17.04.24