Дневник

 Като всеки редови тийн -на тринадесет реших, че трябва да притежавам личен дневник. За мое щастие, малки дневници, с всевъзможно заключване, бяха заляли книжарниците и сергиите. Супер красиви, като малки бижута. Дневничната обсесия, беше захранена и от солидно количество сълзливи филми, в които влюбени, отчаяни, но красиви мацки пишеха от сутрин до вечер как се чувстват. 

Аз си казах- това е! Трябва ми дневник! Взех си дневник. Ритуално се приготвих да пиша и да открия сезона на личните излеяния. Сложих дата и започнах. Пиша си аз, за какво ще е тоя дневник, как смятам да хроникьорствам вътре и прочие. Явно болезненият романтик-фаталист в мен, вече се беше погребал, след внезапен инцидент и някой- О, Боже!..чете останалия след мен дневник. Няма нужда да споменавам, колко стардат всички и как разбират коя съм в последствие, всичко е "The Notebook" style. 

Първият ми ден като притежател на дневник е мега тъп! Но аз съм супер ентусиаст и в претъпканата дванайска си мисля само как ще отворя тоя дневник и ще го напиша тоя ден.

Отварям го:

.."В час по химия Теодора ме погледна странно. И аз реших, че иска да пита нещо.." - Не!

 "Като вървях сутринта, чух циганите дето събират печки и бойлери и си мисля.."- Не! 

"Ако кажа за събота, че съм на репетиции с ансамбъла, ще се измъкна за купон. Трябва да се прибера до девет."..Последваха още няколко не-ентрита за деня. 

След седмица борба с дневника го отсвирих. След месец, виждам дневника инцидентно да се подмята в бюрото и изтръпвам.

 Казах си, че това трябва веднага да приключи. Почувствах се жертва на някаква тъпа книга с катинар, която ме дебне всеки ден. Отворих дневника и в три изречения Му обясних, че тая работа не е за мен и няма да ни се получи. Меко обясних, че за голямо съжаление, Той се оказва излишен.

След като уволних дневника си, нямах друг. Установих, че много ме притеснява причината зад "дневничарството". Ако не е ексхибиционизъм, защо няма ритуално горене на дневници? Ако ще ги четат други, защо няма специален жанр за дневници? Какво става с дневниците в крайна сметка? Има биографии, но не и дневници.

 Ежедневието ми, като поточност, почти няма стойност за мен, защо му е на някой да чете какво съм правила в сряда 2003'?

 Преди някакво време, един приятел ме пита защо нямам блог и не публикувам някъде нещата си. И нали, всеки предполага, че не ги мислиш за достатъчно добри или са много лични или нещо такова. Това е налично, но не е спирачка. Аз имах тотално Deja Vu като ми каза блог. Не можах да му обясня нищо свързано. 

Не мисля за стойността си за другите. Не отивам там. Стоях там известно време, с този въпрос и го обезцених. Това е най-тъпият въпрос, Ok може да има и други, но този ми е фаворит! И не става въпрос тук за опозицията, себестойност vs стойност за другите. Това са глупости според мен. Защото аз се променям, ти се променяш, моята, твоята стойност е адски променлива величина изобщо. В какъв ден попадаш тук? Примерно.. За това започнах блога на пук на евентуалните стойности.