Развързана

Нещата не винаги са такива, каквито изяждат.

В преял, непрелетен дух съм пуснала котва отдавна.

Ръждив механизъм заяжда- отрязъл е пътя назад.

Стоя- по ръцете ми дири.

Стоя и събирам пак сили...

Писна ми!

Ще срежа въжето и помощ!

Ще акустирам във всеки с разбиване,

дори да е сблъсъка лош.

Казах ви, нещата са не винаги, такива каквито изяждат!

Може би, спорих жестоко, безугледно

с ветрове, дет' не угаждат?

Сега съм развързана, ям някак по женски- ям всичко и идвам!

Ям морските мили.

Изядох и пътя, и слънцето.

Изядох нещата за правене,

изядох и моята лодка.

Света има белези даже, от мойта захапка по края.

Следи от моите зъби, един ден, ще са древна находка.

15.03.24