Обувки

 

Нямам фетиш към обувките.

Бих ги събирала, ако изобщо, като порцеланови чашки.

Да ги нося - едва ли.

Първо, те всички, те водят далече от вкъщи.

Друго, все те издават за всичко:

гуменки- бързал си,

токчета- в бърз пулс, издават тревога.

Лачени, кални, с развързани връзки, нови, износени...

като малки бележки във вехт пътен дневник.

Колко от тях сме изхвърлили и колко ли още ще купим?

И как всяка нова обувка, оставя с болка в теб отпечатък.

Мазоли и кръв, изтръпнали крайници и куп потни, смачкани лепенки.

Менгемета изящни, създаващи граници-

между асфалта и мръсното и наш'те чисти, меки, все обути крака.

Тя, стои и между нас и земята, тревата, пясъка и всичко меко на пода и хубаво.

Тя стои- подпетена и гадна, но с пълна гаранция и с подметка срещу всяка вреда.